Предговор: Години от злато

„Домът ми е Виридион.
Там, където в нощното небе греят лицата на трите ни луни. Там, където древна е кръвта в земята, а още по-древна е магията, течаща в нейните възлести и груби вени.
Виридион е място на обещания и копнежи. Кралството, окъпано в златните лъчи на Бащата, но затаило сребърния дъх на Майката. Извор е на сила-безбрежна като бездънните синева на Жадно море, ала пази ревниво своите тайни, по-черни и от Мастилото.
Виридион е моята крепост. Там, където ще почиват костите ми. Там, където ще прокълна кръвта на враговете си. “

Из летописите на Крал Ториан Залмоксис Лисандор I-ви

Прашните пергаменти на хроникьорите надали скоро щяха да забравят преданията за първия Крал Лисандор и неговите безконечни амбиции да властва и да се доказва. Кралят на Зората искаше да повелява над света ни, тъй както сам бе подчинил магията на времевезането на своята ненаситна, но не по-малко величествена воля. Под неговото властване се основа кралството ни и в обхвата на седемдесет и седем завъртания на Колелото, Виридион се превърна в една от най-страховитите сили на континента, чието име носеше.

В началото беше малко и невзрачно царството на Крал Ториан. Обхващаше източните земи, заклещени под стръмните върхове на Лагретската верига и меките плажове по крайбрежието на Кристално море. Там основа той Хейзълхолд и построи своя замък, скрит в зелената прегръдка на горите и под силната защита на високия камък. Тая благословена земя, която братята и сестрите ни наричат своя родина, там той основа държавата. Ала дори децата знаят, че където магията е гъста, там и силата е могъща.

Ториан бързо склони волята на съседните човешки царства и до края на петдесетата си година превзе цялата земя на юг от Великите ни планини.Талантът му във военното дело и немалкото предимство да надниква в близкото бъдеще позволяваха на великия ни Крал да надушва лъжата още преди тя да напусне устните на лъжеца. Ториан беше непоклатим, твърд като стомана, но и умен като змия, дебнеща във високата трева. Това му позволи да разпространи обхвата на своята мощ чак до северните земи на континента Азарис, макар че Виридион твърде бързо губи контрола над териториите след смъртта на Кралят на Зората.
Идните десетилетия бяха белязани от неспирни войни с железните джуджетата от Севера и лукавите племена на Дар‘Кхаан. Трудно бе да сломиш духа на тези, неподкупни със злато и скъпоценности, а още по-трудно бе да накараш богохулниците от Сухата Земя да се страхуват от името на боговете. И до ден днешен те пазят своята независимост.

Виридион не беше просто едно от най-старите кралства на територията на континента. Той беше най-старото. Кралството ни се издига на мястото, където самата кръв на боговете беше напоила щедро почвата с живителната глътка от Извора на Сътворението. Виридион се разпростираше върху територия, за която още от забравените столетия се носеха предания за изобилните находища на чиста, необуздана кристализирана магия- кристалия. Мнозина вярваха, че именно тук за първи път е бил открит този неземен материал, който даряваше със способността да използва магия всяко живо същество, което бе приемащо и отворено към благодата и отплатата за него. Легендите разказват как Богинята-Майка сътворила свети ни от всепоглъщащата си любов към Богът-Слънце, който дарил децата им с дара на кристалия- кръвта на боговете, бдящи над смъртните ни души през процепите във Времето.

Там, където имаше кристалия, там магията поеше тежко въздуха със аромата на сол и на тамян, носещ като димна опашка послевкуса на нещо сладко и лепкаво, така напомнящо на разпад.