Сказание II: Стенеща кристалия

Издигнато върху вените на най-древната магия на света, царството процъфтяваше и растеше години наред, досущ като дете, дарено с обич и топлина от своите родители. Виридионци черпеха от пребогатата магия на кристалия, разпръсната по земите на кралството. Неземният материал беше скътан в дълбините на земята, в студени и мрачни пещери и скрити тунели, където светлината свенливо и рядко прокарваше призрачните си пръсти. Кристалия даваше сила и мощ. Тя даваше на всеки, откърмен от тези земи, умението да използва магия, а заедно с това и властта да налага волята си над онези, които не можеха или слабо държаха юздите на божествената мощ.

Кристалия бе единствен по рода си катализатор и генератор на магия. Никнеше като скални образувания в причудливи нюанси и променяше всяко същество, което се докоснеше до странното й сияние, което сякаш извираше от самата й сърцевина. Религията ни учеше, че кристалия бе кристализираната кръв на самите богове, бдящи над смъртните ни души през процепите във Времето. Тя дава сила и талант на децата си, когато праведни са в своите деяния, ала и взимаше все тъй лесно от всеки по нещо в замяна. Магията винаги имаше цена и всеки знаеше, че рано или късно Боговете щяха да бродят отново сред нас, за да вземат онова, което им се полагаше по право.

В днешни времена, извън политическите игри на котка и мишка, далеч по-дълбока мистерия гризеше кралството на Лисандор отвътре, подобно паразит, който бавно и сигурно изцеждаше живителния дъх на Виридион. Кристалия дегенерираше. Силата й гаснеше ден подир ден, къс по къс. Отслабваше бавно, но сигурно с всяка следваща обиколка на Слънцето и все по-рядко се раждаха изключителни, богати с магия деца. Никой не знаеше защо това се случваше. Някогашният потентен и изобилстващ извор на енергия и вълшебство, сега мудно и необяснимо пресъхваше в обятията на Майката Земя.

Въпреки че Великите Седем бяха успели да поддържат знанието за покварата скрита от масите за немалко години, хората не бяха глупави и в течение на времето бяха забелязали промените. Слуховете за заразата на кристалия не бяха нищо необичайно по тъмните кътчета на долнопробните барове в кварталите на работническата класа. Нима имаше нещо по-любимо на народа от това да се възмущава на управниците си и да обсъжда конспирации за Короната? Едно беше сигурно- много скоро щеше да е неизбежно Съветът и представителите на властта да се обърне към своите поданици с обяснение за все по-често срещаните явления на оживяващи кошмари по земите на кралство Виридион.

Деградацията на кристалия правеше силата й нестабилна и нечиста, а това от своя страна неминуемо влияеше върху магията. Тя ставаше непостоянна, променлива като неопитомено и диво животно, което не всеки път склоняваше да се подчини на желанията ти. Ала това съвсем не беше единствения страничен ефект на отслабващата сила на кристалия. Странни явления започнаха да тормозят земята ни. Бури и изригвания от необуздана, дива магия помитаха цели села като побеснели хали. Древни аркански зверове, събудени от забравени царства, проглеждаха в мрака и дебнеха неподозиращите търговци по прашните пътища на великото ни кралство.

Шепотите за Булото все по-често навестяваха страноприемниците и улиците на честните ни градове. Някои вярваха, че кристалия реагираше на корупцията на царството, други се страхуваха от по-зловеща сила, действаща зад кулисите. Те смятаха, че дегенерацията на кристализираната кръв на боговете изтъняваше Булото и даваше възможност на всички тези чудовища и ужаси да преминават отвъд него. Булото или Вейла- мястото, където времето изчезваше, а животът и смъртта се смесваха в непрогледен, мастиленочерен хаус. Там, където боговете наказваха грешниците…или умираха.

***

Дегенериращата кристалия издава тих звук, който може да се чуе в непосредствена близост или там, където има големи находища на материала. Онези, които са достатъчно чувствителни, за да го доловят, го описваха като злокобен шепот или приглушено ридание. Местните го наричаха стенеща кристалия.

» Сказание III: Пропуканата Корона
» Сказание I: Седемте Велики
» Сказание IV: Сенките по-силни са и от Кръвта