Сказание III: Пропуканата Корона

Династията на Лисандор беше силна и горда. Потомците на Кралят на Зората раждаха жилави и непреклонни крале и кралици, които съумяваха да опазят по-голямата част от извоюваните от Първият територии. Всеки върховен владетел, изкачил се на трона на Виридион, носеше в себе си изключително редкия талант да огъва времето. Някои от тях, подобно на Ториан I-ви, можеха да погледнат напред в бъдещето и да видят онова, което ще бъде, други пък бяха надарени с дара да спират неуморния ход на пясъчния часовник за кратко. Независимо обаче от това как те моделираха Времето, всеки до един носеше гордо цветовете и герба на Лисандор- почетен белег на тяхното потекло, тяхното кръвно и магическо право.

Крал Терциус Залмоксис Лисандор IV-ти (821 - 901 г. След Зората)

Крал Терциус IV-ти беше последният действащ владетел на Виридион. Възкачи се на трона на крехката възраст от петнадесет и властва шестдесет и пет години. Мнозина го смятаха за слаб Крал и с насмешка обсъждаха как Крал Терциус не можеше да се мери по сила и величие с предшествениците си. Кралете преди него можеха да виждат бъдещето, да спират времето, да заключват враговете си в затвор от безкрайно повтарящи се събития, стига само да го пожелаеха. Терциус обаче беше различен.

Дори сред свои, той се отличаваше. Беше хилав и болнав на вид, а черните му гарванови очи сякаш никога не мигаха, гледащи право през теб. Онези, имали късмета да го зърнат на живо, разказваха колко неприятно и странно е присъствието на Краля. Сякаш беше тук само наполовина, едва задържащ се в пределите на нашия свят. Очите му бяха толкова празни и безмълвни, лишени от топлината на човечността или емоцията. Някои смятаха, че Кралят се беше изгубил в умението да гледа назад в миналото, други вярваха, че дегенерацията на кристалия бе покварила и неговата благословена кръв. Той властваше тихо, незаинтересовано. Предпочиташе да оставя трудните решения и безкрайната административна работа на членовете на Съвета.
Терциус не беше обичан Крал. Дори не беше Крал, който щеше да се запомни с въздишка и съжаление, за дето си е отишъл.

Стабилността в кралството беше сериозно разклатена. Железните джуджетата от Синдърхел вече съвсем неприкрито изявяваха подкрепата си към своите каменни братя в Карак‘грор и Горн Булдор на север, които от столетия се бореха да извоюват своята свобода.
Може би заради това съобщението за внезапната и неочаквана кончина на Краля не предизвика шок или тъга в сърцето на обикновения човек. Той имаше далеч по-тежки грижи на плещите си като това да изхранва семейство или да намери подслон за нощта.

Официалната причина за смъртта на Крал Терциус IV-ти, която говорителя на Съвета даде пред насъбралата се тълпа на площада в Хейзълхолд, беше мистериозна болест, която най-добрите лечители не успели да излекуват. Не би трябвало да е учудващо, че слабият и нездрав Крал си бе отишъл също тъй безславно, както бе и царуването му. Въпреки това обаче някои вярваха, че Кралят съвсем не беше умрял случайно.

***

Изминали са шест месеца от погребението и шествията в чест на мъртвия Крал. Съдбата на Короната е временно в ръцете на Съвета на Великите Седем, докато не бъде избран нов благословен наследник на трона на Виридион.

Крал Терциус Залмоксис Лисандор IV има три признати наследника: Принц Каел и Принцеса Серафина- деца от покойната Кралица Елеанор Люмис Лисандор и Принц Таррон- син на опечалената Кралица Валирия Белвора Лисандор.

Традициите на Старият Закон повеляваха, че Короната се наследяваше по магическа линия. Това означаваше, че най-силният повелител на хрономантията сред наследниците, независимо от пол и поредност, щеше да завземе властта, щом силата и животът на предишния Крал угаснеше.

Сега, когато кристалия бе по-своенравна и сприхава отвсякога, никой не знаеше какво можеше да се случи...

В чии ръце ще попадне бъдещето на великото ни кралство- на спасител или на палач?

» Сказание II: Стенеща кристалия
» Сказание I: Седемте Велики
» Сказание IV: Сенките по-силни са и от Кръвта